Постинг
27.06.2012 15:53 -
Разходка вътре
Автор: neleh
Категория: Изкуство
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2012 21:26
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 28.06.2012 21:26
Разхождам се навътре в шумния ми храм. Подозирам ,че е по-логично да е тихо.
Изненадвам се от тълпата, която се е разположила из всичките ми зали. В единия ъгъл родителите ми ме водят на разходка. До нас са и двете ми сестри. Искам червени обувки.
В друг ъгъл виждам инцидента с автобус, падането с колело, шамарите от татко, раждането на племенника ми . На тавана се е отпечатала моя медитация, в която си представям ,че съм птица, гълъб. Срещата с монаха от Тайланд.
Шумно е. Звук от стъпки, сподавен детски глъч, звук от пиано... залез в планина, разговори на родителите, приятелите, режисьорите.., артистите.
Първата любима книга, третата любима песен, първо влюбване, второ влюбване, щастие, автостоп.
Картините са се сляли с въздуха. Навсякъде около мен са. А щом ги погледна и се взра- те се раздвижват, оживяват. Аз съм картината, всеки персонаж съм аз, аз съм въздуха. Този храм е в мен, аз в него. Не зная дали това е паметта ми или подсъзнанието , или пък душата. Но едно е сигурно - това съм аз. Или поне част от аз.
На места картините ме радват: аз на сцената, плуване в морето, смях с приятели, потъване в очи на любим, докосване с наслада, музика.. подкрепата на мама.
Продължавам навътре. О, колко много раздели съм събрала. Болката е полепнала по тавана. Изглежда чисто и подредено, но като се загледам по-отблизо, по стените сa се наслоили разочарование и обиди.
Странно как хората, с които общувам наричат храмът ми " чудесен", "красив" , " мъдър". Да им кажа ли ,че вътре е различно?
Какво да ги правя сега всички тези случки, преживявания?! Отвън на врата пред храма ме чака един човек. Много Красив, с много тих храм. Той ме покани в неговия. Беше освободил и почистил всичко , за да е готово за мен. Даде ми и ключ.
Аз го поканих в моя. Той влезе в предверието и аз му казах да изчака. Предверието е що годе прилично. Даже бих казала светещо и любовно. А вътре...Трябва да разтребя малко. Става напечено. Ако сега му дам да влезе и да види всичко.. може би ще го изплаша и прогоня. Но не мога и да го държа от вън.
Храмът ми е така устроен ,че ако нечия енергия иска да влезе и аз я задържа твърде дълго там, стените започват да се удебеляват и вратите стават все по-тежки и друдни за отваряне. Затова е добре да побързам.
...Ще го пусна.. Май е най-добре да го хвана за ръка и да му позволя да ми помогне да разкарам картините в черно. Щом при него е толкова тихо и чисто, може би просто е почистил. Няма начин да не е трупал и той разни болки, обиди и страхове по стените, пода, въздуха, олтара..
Ела. Влез. Помогни ми да почистя. Остави врата отворена след теб- нека малко да се проветри. Да приключим с тези досадни боклуци. Хайде да започнем от "любовите" и "Изоставянията". След това може да проверим при детството как е положението. Макар ,че май там вече съм оправила нещата.
А като приключим, ще легнем голи на олтара и ще се любим.. после пак.
Изненадвам се от тълпата, която се е разположила из всичките ми зали. В единия ъгъл родителите ми ме водят на разходка. До нас са и двете ми сестри. Искам червени обувки.
В друг ъгъл виждам инцидента с автобус, падането с колело, шамарите от татко, раждането на племенника ми . На тавана се е отпечатала моя медитация, в която си представям ,че съм птица, гълъб. Срещата с монаха от Тайланд.
Шумно е. Звук от стъпки, сподавен детски глъч, звук от пиано... залез в планина, разговори на родителите, приятелите, режисьорите.., артистите.
Първата любима книга, третата любима песен, първо влюбване, второ влюбване, щастие, автостоп.
Картините са се сляли с въздуха. Навсякъде около мен са. А щом ги погледна и се взра- те се раздвижват, оживяват. Аз съм картината, всеки персонаж съм аз, аз съм въздуха. Този храм е в мен, аз в него. Не зная дали това е паметта ми или подсъзнанието , или пък душата. Но едно е сигурно - това съм аз. Или поне част от аз.
На места картините ме радват: аз на сцената, плуване в морето, смях с приятели, потъване в очи на любим, докосване с наслада, музика.. подкрепата на мама.
Продължавам навътре. О, колко много раздели съм събрала. Болката е полепнала по тавана. Изглежда чисто и подредено, но като се загледам по-отблизо, по стените сa се наслоили разочарование и обиди.
Странно как хората, с които общувам наричат храмът ми " чудесен", "красив" , " мъдър". Да им кажа ли ,че вътре е различно?
Какво да ги правя сега всички тези случки, преживявания?! Отвън на врата пред храма ме чака един човек. Много Красив, с много тих храм. Той ме покани в неговия. Беше освободил и почистил всичко , за да е готово за мен. Даде ми и ключ.
Аз го поканих в моя. Той влезе в предверието и аз му казах да изчака. Предверието е що годе прилично. Даже бих казала светещо и любовно. А вътре...Трябва да разтребя малко. Става напечено. Ако сега му дам да влезе и да види всичко.. може би ще го изплаша и прогоня. Но не мога и да го държа от вън.
Храмът ми е така устроен ,че ако нечия енергия иска да влезе и аз я задържа твърде дълго там, стените започват да се удебеляват и вратите стават все по-тежки и друдни за отваряне. Затова е добре да побързам.
...Ще го пусна.. Май е най-добре да го хвана за ръка и да му позволя да ми помогне да разкарам картините в черно. Щом при него е толкова тихо и чисто, може би просто е почистил. Няма начин да не е трупал и той разни болки, обиди и страхове по стените, пода, въздуха, олтара..
Ела. Влез. Помогни ми да почистя. Остави врата отворена след теб- нека малко да се проветри. Да приключим с тези досадни боклуци. Хайде да започнем от "любовите" и "Изоставянията". След това може да проверим при детството как е положението. Макар ,че май там вече съм оправила нещата.
А като приключим, ще легнем голи на олтара и ще се любим.. после пак.
Няма коментари