И така. Прибира се една жена от рожден ден –парти в театъра.  За изненада на рожденничката бяха поканени група улични музиканти, които от сърце и душа свиреха парчета , представляващи аранжиран джаз с примеси на фолклор , или по-скоро дръм енд бейс миксиран посвоему  с поп-ефекти.  Доста сполучливо. Жената беше танцувала като пощуряла. Тя няма навика  да пие и една чаша вино беше достатъчна за да позамаже мислите за тегава пиеса,  която репетира, квартирата , която все още търси,  мъжът,  когото  чака да се върне , бизнесът, който се развива по-добре от очакваното, страховете за евентуална изневяра.. Тя просто танцуваше , като пощуряла. От време на време ,докато подскачаше на поредния фолк-рок-джаз , се замисляше ,че обувките на краката й трябва най-накрая да бъдат занесени на поправка. Или пък като светкавица в умът й преминаваше въпросът „Дали мишниците, които така добре съм изложила на показ пред колеги, публика и .. хора *, все още са гладко обезкосмени”. В този момент, жената с уж небрежен жест се попипваше и проверяваше положението- ох, слава Богу всичко е ток или по-скоро лазер. (Наскоро беше започнала процедури по лазерна епилация-имат смисъл).  Като изключим и някои други прегледи на печата от миналоседмичните мислоподобни субстанции, като цяло жената беше отпусната, щастлива, вибрираща на изненадващо високи честоти. Имаше  тежък ден, беше недоспала , работила бизнес, театър, търсачка на квартира.. едва изигра вечерния спектакъл, умората тежеше на паметта й и репликите  незнайно от къде идваха в устата й. Но на това последвало парти тя някак си, успя да се отпусне..  Сякаш съществото й си спомни  за леко позабравените компоненти като вибрация, тяло, енергия, земни сили, огнени, водни и там всякакви фън-шуей, хюмандизайнерски и езотерични термини на „онова”. „Онова” можем да наричаме съвкупността от всички енергийни компоненти , които в целостта си на тази земя имат единен граждански номер, три имена , ръст, тегло, цвят на очите.     Жената се отпусна. За пръв път истински усети какво е да не ти пука. Усети безмислието на всички нужди. Усети лъжовността на трепетното очакване да си дойде той, да купя това, да постигна онова, да ми порастне още малко косата, да изкарам тези пари, да отслабна още малко, да ми пораснат  с една идея* гърдите.. За пръв път получи и проблясъци на нещо грандиозно. Едно прозрение, което само по себе си съдържа потенциал да промени целият й път и перспектива от тук нататък или пък да бъде забравено и прибрано в мазето на ума, където има куп умни и неизползвани открития.  Това прозрение, тя опипом хвана и постави в директория „изчакващи” . Прецени , че е по-добре да потдържа състоянието на безконтролен ум и да го задържи там докато не усвои напълно лекотата на „ носене по течението”.  Жената танцуваше. Осъзнаваше, някъде измежду картината на разтягащият се акордеон и беззъбата усмивка на перкусиониста , че в това пространство има една скрита за другите реалност- кървавата субстанция ,напояваща вагината и клитора й. Това я забавляваше- тя имаше своя тайна.  В клуба имаше много мъже, някои по-специални , други не дотам интересни, но тя знаеше ,че всички я гледат и желаят.  Усещаше разкоша на това да плува на дансинга сама и екзалтирана. Тялото й да се върти подкрепяно от толкова погледи и сластни мисли, полепващи по кожата й. Всичко в нея ухаеше на парфюм, умора, нежност и цигари.  Мъжките погледите я вълнуваха до толкова до колкото може да те вълнуват обувки на витрина, които са красиви, скъпи, удобни и някак си привличащи, но вече си имаш много по-добри, „точните обувки” , които наскоро си купил след  дългогодишно  обикаляне по магазините.  Танцуваше , а тялото й ставаше все по-леко, все по-красиво, все по-ритмично.  В някакъв момент запотена и усмихната си сложи палтото, целуна няколко души за „чао”( няколко души , които по принцип не целува )и си тръгна.   Не си хвана такси. Ходеше. Неизбежно тук ще спомена и въздухът , който попи в главата й. Въздухът , който в тази приказна вечер, беше необходимата съставка за получаване на еднородна смес  от спокойствие, обич, надежда , позитивизъм, смирение, критичност, тъга и безпардонност. Въздухът  забърка всичко това и изглади белия лист на съзнанието, на който тя спокойно можеше да положи откритието си крачейки и обхождайки улиците.  Защо казваме „необходимо”, като всъщност е „обходимо”. Нещо „нужно” би следвало да е „обходимо”? Или бъркам?   И така една жена се прибираше в нощта. Измежду мислите „преследва ли ме някой лош?” и „защо не дадох пари на този бедняк , който ме помоли преди малко” тя все пак успя да разгърне на белия лист своето прозрение:  Прозрение :  1. Ниското ми самочувствие за актьорските ми данни е провокирано от мен и единствено от мен , може да бъде заличено. То само по себе си на съществува. Одобрението , което очаквам от журитата и режисьорите, е одобрение, което аз самата трябва да изградя за себе си.  2.  Талант и дарба са понятия  в  по-скоро енергиен , отколкото фактически контекст.  Те са субект , на нечие мнение, което е субект на нечии преживявания.  3.  Страхът ми от изневяра или загуба на партньор е нереален и няма обем , форма или тегло. Този страх е нещо , което съм измислила като свой щит от реалността. А реалността от своя странна е една от многото вариации на Божествено намерение. Божественото намерение само по себе си не може да бъде добро или лошо – то  просто Е. Този страх е нещо по-скоро ненужно, тъй като ми гарантира последващо страдание или направо да си го кажем : „живот в илюзия”. Следователно , когато пренеса емоционалния състав на страха в рационална почва, съм способна да го оборя и захвърля. 3. Аз флиртувам, разменям нежности с мъже, които зная ,че ме искат и това по никой начин не касае енергийното пространство на любовта ми с моя мъж. Следователно това важи и за него. Компонентите на една изневяра или флирт сами по себе си нямат значение- умът и натрупаната емоционална шлака е определяща за това дали флирта и изневярата съществуват или не. И ако съществуват дали са добри или лоши. Следователно усърдното потдържане на мигновенна простота и мир спомагат за добрия баланс, широкообхватен обектив на съзнание и свобода от нужди и изисквания, които от своя страна са предпоставка за „всеприемане”. 4. Критериите и нормите са нещо колко нужно, толкова и вредно. Затова е добре да се подлагат на непрестанна критика и преосмисляне.  5. Вдъхновението е добра черта от характера на един актьор и за постигането му е нужна хигиена на ума, интензитета на духовен живот и телесните навици. 6. Да проверявам „тайно” коренспонденцията на моя любим е излишно занимание, губещо ценна жизнена енергия и безценен ресурс от време. Ако „хвана” някой „неприемлив разговор” има няколко изхода:    А) да се изпълня с тревога, тъга и безпомощност, за които ще са ми нужни седмици на възстановяване и десетки страници с думи от страна на любимият ми, приятели и книги  Б) да се сблъскам лице в лице със страха  от евентуална изневяра, което може да подейства изцеляващо ,а може да подейства и пагубно В) да предам съмненията си на любимия ми мъж и да го прикова обезоръжен и неспособен за истински контакт с мен 7.  Да приема, нещо „неприемливо” за ума – (например нечие „неприемливо” действие ), означава да си представя ,че аз правя същото или направо да го извърша за да осъзная липсата на връзка между действията и истината, което не значи да се отървавам от отговорност и известна доза морал и чувство за мярка. 8.  Аз съм красива по Божествен начин. Градината в мен разцъфва и умът и душата си правят пикник в нея със сладки приказки и вкусно хапване, когато съм спокойна, уверена, приемаща и отворена за възможностите на света. 9. Когато любимият мъж ми казва „ утре ще ти напиша нежно писмо” и това не се случва, добре е да влезна в него и да преживея деня му с разбиране. Чувството на отхвърленост е излишно. А неприятното усещане за „аз не съм важна” или „той не мисли за мен”  би могло да бъде продуктивно, като се трансформира в творческа енергия 10. Всяка енергия може да бъде трансформирана в съзидателна   Жената се прибра у дома. След известно време този дом  ще е „предишната  квартира”. След известно време този живот ще е „предишния”. Влезе в банята. Хареса се гола. Отдавна не се беше харесвала така. Беше гримирана предизвикателно, устните й бяха малиново-червени, косата запотено полепнала по изящните рамене.  Пусна водата, хвана душа и го вдигна над главата си. Гледаше се в огледалото. Толкова красиво –  топла вода, носеща живот, се лее по гримирано женско лице . Жената излезе от банята ,взе новият си телефон, който все още разучава и  си направи еротична фотосесия. Сама със себе си. Достатъчна. Пълна. Трептяща като звук на тръба. Жената се приготви за лягане. Наближава 4 сутринта. Утре в 10 е актриса, в 2 е клиент на ресторант, в 3 е бизнес лидер, в 7 - интересна приятелка, в  10  вечерта- дъщеря и ученик, в 12 през нощта, при повечко късмет е любима на любимия ,а след това , просто  е.  Елена.  Тя легна в новия матрак, като в нов живот, затвори клепачи ,намазани с подходящ крем и си обеща да не се съди строго, когато й се случи да забрави тази вечер. Тя ще си я спомни пак – жената –вечерта и вечерта-момичето.  Една жена заспа.   *Хора- според повечето актьори това понятие е леко ненужно тъй като то се дели основно на актьори и публика. Гледани и гледащи. В този разказ  допускам ,че има и трети вариант- такива , които не знаят ,че има какво да се гледа. * Една идея- основна мерна единица в театъра.  

Толкова много неща при тази разходка навътре.
А за вдъхновението се иска само радост от красотата на живота, устрем и посока.

Пълни сме с толкова много "неща", зацапващи сетивата. 1ва стъпка е да ги открием, 2-ра - да ги назовем, 3-та - да обичаме.. Или поне така ми се струва :)

Моят идол Карлсон учи:
1/ Спокойствие и само спокойствие.
2/ Което пречи, трябва да се махне.

* При "откривам", "назовавам", "обичам", сетивата пак си остават зацапани.
** "Откривам" и "назовавам" е едно и също, поне за мен.
;)

Ха, какво съвпадение, поне веднъж в месеца ми се налага да цитирам "Карлсон" пред няколкостотин човека..
Добре, което пречи трябва да се махне, окей. А тук идва въпросът - как? Нямам средство се оказа..

Смята се, че "КАК?" е най-смисленият въпрос, който съществува. Той показва, че сме включени на вълна действие.
И така .... каквото и да искаш да махнеш, просто го отрязваш и го оставяш да се грижи само за себе си. Толкоз. Ако не го правиш, значи не искаш.
Ти какво искаш да махнеш, а все не успяваш?

Илюзиите, неистините и страховете. Трудно е да се отрежат напълно. Донякъде успях, но ако имаш "как" хвърли едно насам.
поздрав
http://www.youtube.com/watch?v=AtoGTyx6yTY&list=LLVwSSOeE6IQX7s4gyvibosw

Благодаря за поздрава. Много хубава песен.
... ... ... ...
При повечето хора умът е топка, която е огледална отвътре. След като я напълним с думи, те стават за нас по-важни от действителността. Ние виждаме само своите представи, нашите отразяващи се, рикуширащи мисли. "Да излъскаш огледалото", означава да го превърнеш в стъкло, през което можеш да виждаш света, такъв какъвто е. И да осъзнаваш ясно, че те са илюзия.
Смята се, че това става единствено чрез дълбоко изучаване на себе си.

http://kyokuten.net/index.php?IDMenu=877&IDLang=1

Да изучавам себе си и да обърна очи навътре.. От известно време с това се занимавам, покрай всичко друго. В мига , в който открия илюзиите, осъзнавам ,че ми трябва бригада хамали за да изнесат цялото обзавеждане на умът ми.. А тези хамали, нещо много закъсняха. Свържи ме с тях , моля.