Сутрин е много тежко, както и нощем. Въпреки целия ужас на алармите и успиванията, мога да си спомня и някои добри попадения. Прилагам списък на най-добрите до сега.

1.      1. Събуждам се. Леко потрепване на клепачите след поредния кошмар. Разкопчавам спалния чувал. Втъквам затоплените стъпала в още студения пясък под шалтето. Отварям очи: голямото синьо е будно преди мен. Изправям се. Главата ми е пълна с безмислени спомени за безмислени кошмари. Събличам бельото си. Втурвам се свободна и щастлива напред. Плувам в Него влюбена в живота. Всяко поемане на въздух над водата, ме кара да се смея от радост. Белите ми дробове възторжено пеят песента на сърцето. Мускулите и ставите ми се обединяват в една забравена природа от предишен живот. Всичката ми същност си припомня дивата жена, която съм била. Желязото в кръвта ми спира да се влияе от досадната гравитация. Излизам от  Него – морето, което обичам, което ме обича. То се стича по косата, гърба, бедрата ми.. сякаш не иска да ме остави. Отивам до палатката и правя кафе на примуса. Връщам се в 21 век с лек сантимент по отминалите ми прераждания.

2.      2. Събуждам се. Ръката му е топла. Усещам я да се разхожда опознаващо по гърдите и корема ми. Чувам как дишането му се очестява. Премахва излишния текстил от тялото ми с лекотата на рицар, разсичащ с меч високите треви по пътя към целта. Отварям очи. Вън съм от реалностите на съня и будността. Дишам в една междинна реалност, почти медитавина. В нея още не зная, че кожата е границата между мен и света, а по-скоро се усещам като вибриращо листо от общото тяло на едно  дърво. Любим се. През замъглен от влага и сласт поглед успявам да разгранича лицето му. Любим се. Визуалното не ме интересува- то не съществува. Топли сме. Любим се не като мъж и жена, а от името на две вселени, които подписват споготба за равноправие и уточняват ритъма на общия им танц. Любим се и целия свят се люби с нас. След което си взимаме прозаичен душ, правим си сутрешните упражнения, правим си закуска и кафе, говорим за това-онова. Гледаме се. Радваме се. И през целия ден едно чувство на благодарност разширява същността ми до степен на всеприемащо спокойствие. В този ден да вярвам е лесно. Блажени са вярващите.

3.      3. Събуждам  се от факта ,че съм се наспала. Будна съм с всяка клетка. Тялото ми няма търпение да дойда в съзнание. Сякаш тялото ми има свръх предвускване на нещо чудесно, което предстои да си случа. Ставам от леглото. А! – Нищо не ме боли. Поглеждам се в огледалото – красива и сияйна. Харесвам се. Миенето на зъбите, душа, упражненията, сутрешната книга, заедно с кафето.. всичко , всичко е на мястото си. Всичко е точно на време и съвсем за мен. Утро изпълнено с усещане за сбъднатост. Чувствам се на точното място, в точните обстоятелства, в точния живот. Карам колело, а слънцето изпраща своите фотони към пеещите ми клетки, които ухилени се сблъскват с тях и произвеждат двойно количество от същото. Не се притеснявам от колите по булевардите- зная ,че добре ме виждат на колелото-  аз цялата светя !

4.     4.  Събуждам се. Тялото ми още спи, а умът е буден. Обръщам се виждам ,че го няма. Раннобудник ! – мисля си. Винаги съм харесвала мъже, които стават рано.  Ставам, чувствам се лека и спокойна.  Чувам музиката , която слуша в кухнята. Има вкус ! Изненадвам се от себе си, че успявам сутрин да мисля положително. Отварям тихо вратата. Той не ме чува. Така имам време да го погледам. Виждам профила му. Седи на масата и чете, леко се поклаща в ритъм. Харесвам го такъв- спокоен и някак силен. Винаги обичам ръцете му. Дори сутрин. Има нещо ужасно секси в начина, по който държи книгата, в начина по-който съществува в тази кухня, в този час. Хоп- обърна се. Видяхме се. Ето тук бих искала да вакумирам момента до безкрай и да го разтегна в голям мехур от вечност. Гледаме се. Това е един от редките моменти, в които нямам спек ,че съм без грим, без парфюм, без думи. Просто съм. И така да ми е хубаво да съм. А той – придърпва ме с ръка и ме целува дълго. Много дълго. Толкова дълго, колкото да успея да се насладя, да се доверя и да не се забравя. Обичам този мъж. Той е перфектен с всичката си бавност, разсеяност, праволинейност и арогантност – те само очертават придобитата обвивка. Но те са само повърхностни вълни, а океанът отдолу е дълбок, чист, мъдър и всеприемащ. В океана всичко е наред.

5.       5.Събуждам се. Клепачите ми са залепнали. Плаках снощи май. Решавам да протегна краката си преди очите. Изритвам с всичка сила стената. Отварям очи- а! Къде съм. Мислех, че съм у дома и тук трябваше да има свободно пространство, не стена. Схващам ,че съм в чужда къща. Хаха. Напушва ме страшен смях. Колко е нелепо всичко. Как ли съм изглеждала отстрани? Боже, ако някой ме беше видял. Ето, в сутрин като тази минавам през мързел, надежда, болка, гняв, смях, блаженство. И всичко това в размките на 5 минути. Тялото ми е заредено с всичките варианти на емоции и нищо в този ден не може да ме изненада.

6.      6. Събуждам се. Главата ми плавно се повдига и слиза надолу- спала съм върху гърдите му. Леко се измъквам от прегръдката му. Изненадващо е как не сме помръднали през цялата нощ. Изправям се в леглото. Не мога да стана. Не. Ще постоя така. Гледам го. Той спи като принц. Спи сякаш никога болката не е съществувала и никога няма да съществува. Спи на крилете на истината. Лицето му е знаещо. Устните му потрепват леко. Карат ме да ги желая. Гледам го. Любя го с поглед. Мисля си за него като проявление на всичко. Сега съзнанието му не пречи да го проникна с мисълта си. Сега той няма мнение, което да ме дразни. Сега е чист и добър. Сега е всичко. Аз съм всичко. С погледа си го събуждам. Усмихва се. Много ми е хубаво, когато се усмихва. Целувам го. Мълчим.  Красива сутрин- мъдра.

Сега си лягам. Не зная коя сутрин ще е утре. Бих искала да е №7. Както казват китайците: „Когато гледаш бездната, и тя гледа теб” .

Лека нощ, Сутрин. Зная ,че ме гледаш.                                               

6.